Срещи и изложби

27.10.2010 г. Литературно тържество "Род, родови корени, родословно дърво"
27.10.2010г.

На 27.10.2010 г. от 15.30 ч. в салона на читалището се проведе литературно тържество, посветено на българския род, на родовите ни корени и изработването на родословно дърво. В него участие взеха ученици от СОУ"Георги Брегов" с преподавател г-жа Маргарита Керемидчиева. Гости бяха краеведите Георги Пашов и Йордан Готев, а също така и инженер Стоя Пирдопска, която разказа за своите родови корени. Интересните им истории събудиха любопитството на децата към техните родови корени и ще им помогнат да потърсят предците си, да изработят свое родословно дърво.
В залата всеки ученик можеше да прочете няколко мисли и стихове за рода:
"Българино, знай своя род!"
"Род рода не храни, но тежко томува, който го няма."
"Който рода си не знае и
не подирва да го знае,
който не обича майка си
и родната земя, е човек
извън света"-П.Р.Славейков
Секретар-библиотекарката Веска Минова беше подредила изложба от книги от отдел "Краезнание" в които са описани историите на много родове от цялата страна, изложено беше и родословното дърво на Васил Левски. Тя сподели с присъстващите, че младото поколение знае твърде малко за своето близко и далечно минало. Много труд е необходим, за да се събере информация за всеки род. Трябва да се срещаме с много хора, да намерим освен словесни, така също и писменни извори за рода. Писменните източници са много оскъдни. Преди 1800 г. информацията за родовете обикновeно са от предания, а след това се търси по регистрите на гражданското състояние при общините, крепостни актове от турско време, надгробни плочи, училищни и църковни дневници, квитанции. В България в Държавните архиви се пазят данни от 1893 г. насам.
Родознание /Генеалогия/- е наука за изучаване на рода, като общност от хора, които имат един и същ произход, т.е. произлизат от общи прародители, от общ праотец и прамайка. Когато изработваме родословно дърво трябва да имаме данни за І-то поколение / това са наследниците на родоначалника на рода/, ІІ-то поколение-това са неговите внуци, ІІІ-то поколение са неговите правнуци и т.н.
Стоя Пирдопска, инженер от с. Главиница, разказа за своя род и една интересна история за Ангел Разпопов, брат на дядо й. Той бива осиновен от турчин, учи в Париж, става банкер, наследявайки много пари от своя благодетел. Подпомага братята си и техните семейства, дарява средства на читалище "Виделина"- Пазарджик, на църквата в с. Главиница.
Стоя Пирдопска е била провокирана да пише за своите корени още като студентка. Имала професор, който все питал студентите си кой е техния дядо, как се казва прадядо им и т. н. Тя е написала и стихотворение за рода си, което прочете на срещата. Г-жа Пирдопска призова децата да се опитват да пишат, да събират информация , да се интересуват от всичко. В заключение тя каза, че е живяла достойно, водена от здравия разум и смята, че не е постъпила лошо.
Георги Пашов разказа за своето родно място- с. Поибрене, за по- известните родове там, за рода Пашови. Любопитна е историята за произхода на името на рода им. Ето думите на Пашов: "Прадядо ми Влад Ненов е бил търговец. Често посещавал Цариград по проблеми на търговията. Един път попаднал на гюреш /борба/. След поредната си победа дълго несменяемият първенец турчин се обърнал към зрителите на този спорт с призива:"Имам сили за още една победа. Желаещия да дайде." Прадядо ми набрал сили и кураж и се отзовал. За радост спечелил битката. Несменяемият победител бил победен. Не могъл да понесе този позор и се заканил да ликвидира българина. На гюреша присъствал и пашата на града. Заканата на победения стигнала до ушите му. Разпоредил се победителят Влад да бъде придружен от охрана във влака до Пловдив. Така и станало. Новият победител в родното си село бил посрешнат повече от сърдечно. Наричали го човека на Пашата. След време почнали да се обръщат към него с думата Пашата. Пашата с годините се превърнало във фамилно обръщение и име.
Прадядо Влад с делата и оформения характер на търговец и човек е спечелил почитта на съвременниците си. Със стока е посещавал пазарите в Одрин, Узунджово и др. Бил е депутат в Оборище и застава твърдо на страната на Бенковски. С оръжие в ръка участва в четата му при първата обиколка, след това заедно с поп Недельо, ръководят отбраната на селото от набезите на черкезите. Разбиват ги при махалите Болчовци, Равни рът и Кайрака. Заложил е всичките си средства за закупуване на оръжие, барут, олово и други боеприпаси.Закупил е половината коне за хвърковата чета, като дал и собствените си. След потушаването на Априлското въстание се укрива из поибренските гори. Ръководител е на малка чета, бранеща поибренци от турските разбойници. След Освобождението е избран за член на околийския съд в Панагюрище. Умира на преклонна възраст - 95 години през 1931 година. Името му е записано на паметника в местността Оборище.
Една от най-големите фамилии в Поибрене е Пашови. Сред тях достойно място заема бащата на моя баща- Делчо Вл. Пашов, моят дядо. 33 години е учил и възпитавал своите ученици. Баща ми Влад, носещ името на своя дядо, наследи педагогическата, бащина професия. С нея крачехме в трудовия си път трима от четирите му деца, между които бях и аз.
Има не малко неща, които могат да се кажат за фамилия Пашови. Ще спомена само, че читалището в село Поибрене носи името на Ванчо Пашов. На това читалище в ръководството и председател беше баща ми. Ръководеше хора в него и участваше в театралния му колектив. В читалището аз съм правил едни от първите си постановки и след баща ми станах негов председател."
В заключение Георги Пашов каза на децата, че трябва да разширяват и обогатяват своите знания.
Йордан Готев е роден в Централната махала на с. Мухово. Написал е книгата "Село Мухово през вековете".Както казва той е положил усилия да събере и обобщи данни за с. Мухово, да ги опише със съзнанието, че с неговото поколение си отиват от този свят хората, които имат жив спомена за онова "старото" село. А младите, бъдещето на нацията, трябва да помнят и обичат своя род и родния край, да ги топли пламъка на семейното огнище. Той прозова децата да пазят традициите , да приемат ценностите на предците си и да ги предадат на поколенията. Йордан Готев показа изработено от него родословно дърво на едната му баба, а има изработено и на другата си баба. Общо двете родословни дървета обхващат 800 човека. Краеведът е проучил своите корени да шест поколения назад. Показа на учениците и своя тетрадка в която е описал подробно всеки член на рода си. "Вие трябва да сте просветени, да се интересувате от всичко. Започнете от малки да записвате данни за рода си и така ще направите свое родословно дърво."- каза г-н Готев в заключение.
Срещата беше много интересна и полезна. Тя помага читалищната библиотека освен място за информация, да е и място за възпитаване на младите хора.
От името на читалището и по повод наближаващия празник 1 ноември- Ден на народните будители, Веска Минова подари на всяко дете книга и лист с модел на родословно дърво.
Учениците и преподавателката им благодариха за добре организираната среща и за полезнатеа информация, която чуха от Стоя Пирдопска, Георги Пашов и Йордан Готев.
Обещахме си още една среща, на която всеки ученик да покаже своето родословно дърво.
До тогава!
На срещата беше подредена изложба от следните книги:
1.Велко Петкански. Попинци-Панагюрско и неговите родове.
2.Димитър Жлегов. Родови корени.
3.Митка Кочева. Наследството на предците.
4.Иван Ерулски. Из миналото на село Поцърненци.
5.Никола Бакалов. Тома Добрев. Исторически и архитектурен резерват Ковачевица.
6.Иван Гергов. Село Левски, Пазарджишко
7.Яко Бойчев. Стрелча.
8.Васил Тодоров. Фотиново.
9.Стоян Костадинов. Дебращица. История и родословие.
10.Георги Пашов. Към корените.
11.Йордан Готев. Село Мухово през вековете.
12.Стоянка Христович. Банкерът.
27.10.2010 г.
Веска Минова