Срещи и изложби

13.05.2026 г. Премиера на книга на Дора Кръстева.
13.05.2026г.

На 13.05.2026 г. от 15.30 ч. в малката зала на читалището се състоя представяне на книгата "Не искаме приказки, искаме случки" на Дора Кръстева. Авторката е член на литературен клуб "Алеко Константинов".
Срещата започна с музикални изпълнения на Ангел Георгиев - пиано и на цигулковия дует Теодора Хаджипенчева и Микаела Владимирова.
Книгата представи литераторката Мария Тонева. Тя сподели, че" хедожественото оформление на кнсигата е по идея на авторката. Заглавието е впечатляващо. Публикувани са над 80 разказа, различни по съдържание, в различни времена се случват и са обединени от живота. Това са случки, разкриващи душата на Дора Кръстева.
Героите са човешки същества с различно възпитание и разбирания. Това е една емоционална изповед, в която авторката споделя душата си с читателя.
"Всичко е любов" е първото й есе. Любовта е най-съкровеното чувство, дар Божи за всеки от нас. Проявява се по различен начин, но голяма и малка любов няма. Има само любов. Проблемите за любовта и за обичта преминават като проблемна нишка през произведенията. Животът е едно пътуване, като нравствено израстване, което започва още от детството.
Детската мечта на Дора е да стане учителка. Тя разказва как се е дипломирала на 18 години като такава и е разпределена в Крумовградско село. Приема работата с интерес. За нея тя е важна мисия - да ограмотява хора с друга религия. Учителската професия за Дора обаче се оказва мисия, призвание, не работа. Освен това тя е социално ангажирана, с авторитет, известна не само в Пазарджик.
В книгата всеки може да намери нещо за себе си, зависи какво търси.
Невидимата връзка между Бога и човека ще открием в разказа "Дъжд и слънце". В други разкази напомня за войната, която ние не познаваме. Тя я описва чрез разказа на баща й и поставя проблема за врага.
Разказите на Дора Кръстева ще ни накарат да се замислим кои сме, накъде отиваме, имаме ли усещане за общност, емпатия. Това е достатъчно за силата на въздействие на разказите й. Читателят преоткрива миналото си. Има още какво да сподели Дора и дано да ни покани още веднъж, ако не на книга то на едно литературно четене."
За своята книга говори и авторката. "Сложих такова заглавие по искане на внуците ми. Разказите са къси, в тях няма измислени думи, всичко е преживяно от мен, от внуците, от децата ми, приятелките ми."
Петко Генуров сподели, че "Дора ни представя днес творчество в проза, в която има и поезия. Чувстваме пулса на сърцето й, трепета на душата й. Умело е вникнала в душите на своите герои." Той напомни, че авторката е била не само учител, но и директор на училищата "Христо Смирненски" и "Васил Друмев".
Катя Цветанова поздрави писателката с издаването на книгата й. "Най-много ме впечатли разказа "Далеч от дома". И аз съм преживяла разпределение като млада учителка. Бях назначена за учител в Момчилград. Нашият директор там обичаше да казва, че за младите учителки най-хубавото място за разпределение е това, в което има гара - гарнизон и баня! Възползвала съм се от всичко това!" Катя Цветанова препоръча всички да прочетат книгата.
Приятелката на Дора Татяна Янкова обърна внимание на това, че авторката поставя въпроса за възпитанието в съвременното общество. Тя създава настроение с природните картини. Дора е оригинална, самобитна и неповторима. Пише, за да лекува хората чрез преживяното. Прави ни по-добри, кара ни да обичаме хората, така както тя го прави.
Гинка Атанасова благодари на Дора за това, че й е подала ръка, когато е била начинаеща учителка. Разликата ни е точно 20 години, родени сме на една съща дата, в един и същ ден. За мен тя е най-добрия ръководител.Завинаги остава най-добрия ми учител в живота. Много съм й благодарна."
Срещата завърши с мого поздравления, цветя и снимки за спомен.