Членове
Заслужили читалищни членове: Петьо Вълков, Веса Вълкова, Елена Комсийска, Ангел Комсийски, Георги Кръстев, Елена Добрева, Николай Филипов, Дора Андреева, Асен Томов, Невена Илиева, Димитрийка Кръстева, Стойка Чакърова, Димитър Димитров, Георги Добрев, Росица Карапенчева, Константин Генчев, Атанас Чолаков, Александър Арнаудов.
Христо Ат. Калъчев - роден на 02.02.1861г. в Пазарджик. Той е един от основателите и дългогодишен председател на читалище "Св. Константин". Отличен театрален деец. Силата и значението на читалището в онези години се дължи до голяма степен на него- неуморим просветен деец, един от най- видните общественици на града. Дарява в полза на читалището 5 00 лева. Умира през 1937 година.
Илия Кръстев- пръв библиотекар на читалище "Св. Константин". Той е човек ученолюбив и с широки интереси. Учи в Пазарджик и Пловдив. Става учител в Чиксалън,в училище "Г. Брегов". След това записва право в Софийския университет.Изключен е, защото с други студенти са освирквали Фердинанд. Тагава се премества в Загребския университет и там завършва право. Работи като съдия в Пазарджик, Неврокоп, Кичево, Дебър. Бил е апелативен съдия в Пловдив, по- късно става адвокат в Пазарджик.Читалищни деятели са и баща му Кръстьо Николов и чичо му Борис.
Д-р Иван Клинчаров е роден на 1/14/ януари 1877 година в Пазарджик. Завършва гимназия в Пловдив през 1896г., историко- филологическия факултет в Софийския университет/1902-1906/, след това учи право в Женева. Получава докторат в Брюксел. През 1896 година в квартал Чиксалън в града основава дружество "Просветна дружба" и става негов председател. През 1897 година участва в създаването на читалище "Св. Константин". В историята на читалището Иван Клинчаров остава и с това, че е негов председател през 1901 година.
Борис Костадинов Попковачев-роден в Пазарджик през 1911 г. в семейство на свещеник Костадин Ковачев и Ангелина Ковачева. Получава средно образование в града. Известно време е чиновник. Изявява се като журналист и политически деец на БЗНС. Активен член, заедно с брат си Лазар, на читалище "Св. Константин". Участва в театралната трупа като ученик. През 1942 година става библиотекар при читалищего и развива плодотворна културно-масова дейност. След 9.ІХ.1944 г. също е библиотекар, взема участие в дейността на ЗМС и БЗНС като отразява дейността им чрез дописки в печата. По време на разединението е на страната на Никола Петков и участва в изборите през 1946 г. Всеотдайно, с голяма любов и старание работи за читалището.
Никола Коцев Йотов /06.10.1892г.-23.11.1961г./ е политик, общественик и културен деец. Народен представител от Пазарджишка околия в ХХІІІ- то и ХХІV-то ОНС, министър на България в две правителства и Върховен прокурор. Дългогодишен председател на настоятелството на читалище "Св. Константин". През 1943 година е избран за почетен председател.
Д-р Иван Коцев Йотов е народен представител от ХХV-то ОНС, лекар, политик, общественик, културен деец, дългогодишен библиотекар на читалище "Св. Константин".
Теофил Г. Минев е роден на 5 юли 1905 г. Завършва търговска гимназия в Пловдив и Софийския свободен университет, със специалност "Финанси". Високо ерудиран и любознателен, Теофил Минев е дългогодишен член на читалище "Христо Ботев" и на негово настоятелство.Особено е полезен на ръководството като счетоводител по време на строежа на новата сграда на читалището.
Иван Кръстев Генов/14.02.1899г.- 24.02.1973г./.Роден в Пазарджик. Завършва средно образование в града, а юридическо в София. През 1916 г. организира мандолинен състав към читалището. Той е един от основателите на Музикално дружество "Маестро Г. Атанасов" през 1920 г. и негов председател. Изявява се и като композитор. Бил е преподавател в Градската музикална школа. Ръководи създадения през 1955 г. ученически мандолинен оркестър.
Георги Гълъбов- роден в с. Ивайло, Пазарджишко на 21 ноември 1921 г. Умира на 05.10.1986 г. в Пазарджик. Дългогодишен учител, член на ръководството на читалището. При чествания и тържества изнася слова и доклади. Ръководи ученически кръжок по художествено слово при читалището. Учи в Пазарджишката гимназия, а след това в Учителския институт в Пловдив. Завършва го през 1942 г. и отива войник. След 9.ІХ.1944 г. участва в първата фаза на войната в Македония. След войната през 1945 г. се записва да учи в София строително инженерство. В края на 1947 г. е изключен като студент и изпратен в Богданов дол. Пуснат за малко, на 4 юли 1949 г. отново е изпратен в лагер в Ножарево, а от там в Белене. Освободен през септември 1950 г. На 30.04.1951 г. отново е арестуван от ДС за няколко месеца. След известно време, през което работи земеделска работа на село, създава семейство и постъпва на работа като учител във Втора прогимназия в града, където се пенсионира.
Цветан Димитров Гиздов/18.09.1920-02.01.1990г/. Роден в Пазарджик, където завършва гимназия.Учи право в Софийския университет, след което е юрист в Пазарджик. Бил е директор на Държавен архив- Пазарджик.Участва активно в дейността на читалище "Христо Ботев" и е бил член на настоятелството му.
Георги Ангелов е роден в Пазарджик на 20.04.1936 г. Дългогодишен секретар на читалище "Христо Ботев", участвал активно в дейността му и особено в изграждането на новата сграда. Неговият баща Георги Кръстев също е бил активен читалищен деятел.
Стоян Георгиев Стоянов /08.03.1929-16.11.2011/ роден в Пазарджик . Учител по професия. Работил като зам. директор на ІІ- ро ОУ"Ст. Захариев", директор на Пионерския дом, секретар на окръжния комитет на съюза на българските учители. Председател на читалището от 1962 година . Носител на орден "Кирил и Методий" ІІ-ра степен.
Александър Петров Арнаудов - Автобиография: "Роден съм на 05.09.1933 г. в с. Динката, Пазарджишко, където баща ми бе свещенослужител. През 1941 г. семейството ми се пресели в Пазарджик и там през 1951 г. завърших гимназия "Ив. Аксаков". Известно време бях строителен работник, а след това работих в ТПК "Павел Корчагин" в града. През 1958 г. завърших Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Там слушах лекции и по история на България и добих правоспособност за учител по стенография. Няколко години бях учител по български език и литература и стенография в Пазарджик и 33 години /1961-1994/ работих в Окръжния исторически музей в града. Няколко години завеждах отделите "Възраждане" и "Етнография" и след това само "Етнография". През 1965 г. завърших курс по етнография, организиран от отдел "Музеи" на Министерството на културата. Пенсионирах се като главен уредник в музея. От 2001 г. до края на 2005 г. бях уредник на къща-музей "Георги Герасимов", филиал на худ. галерия "Станислав Доспевски" в Пазарджик. Не съм прекъсвал връзките си с музеите и обществения живот в града.
Автор съм на първата експозиция на къща-музей "Константин Величков", открита на 02.03.1967 г., на експозицията на Етнографския музей в града, открита на 18.12.1974 г. и на етнографската експозиция "Къневи къщи" в гр. Брацигово през 1986 г. Участвал съм с научни съобщения и доклади в научни конференции, конгреси и симпозиуми. В различни научни издания /и на БАН/ и в местния печат са публикувани повече от 500 мои статии, научни съобщения, студии по темите Българско възраждане, национално-освободителни борби, традиционен бит и народна култура, фолклор, ономастика, поселищна история и др.
Автор съм на книгите: "Из миналото на Северозападните Родопи", 1995, 112 стр. и "Катедрална църква "Успение Богородично" в град Пазарджик, 2009, 124 стр. Книгата бе преведена и издадена и на английски език.
Участвах в подготовката и издаването на "Енциклопедия Пазарджик и Пазарджишка община", Пазарджик, 2011, 736 стр. като председател на Редакционната колегия и автор на част от статиите в нея.
От 1994 до 1999 г. бях председател на дружество "Родознание" в Пазарджик. Член съм на комитет "Васил Левски" в града и Общество за музика и танци в Пазарджик. Член съм в ръководството на Есперантско дружество "Радио", член съм на настоятелството на Народно читалище "Христо Ботев-1897 г." в града. През 1976 г. бях награден с орден "Кирил и Методий" III степен и бях обявен за отличник на Комитета за култура- София. Носител съв на наградата за цялостен принос в развитието на културата на Община Пазарджик /18.05.2009 г./ От 2017 г. съм почетен гражданин на Пазарджик.
Семеен съм с двама сина, двама внука и една внучка." /18.01.2012 г./
