27.06.2012г.

На 27.06.2012 г. от 17.00 ч.  в малкия салон на НЧ "Хр. Ботев-1897 г."  се състоя премиера на новата книга на Величко Кратунчев "Априлската буна 1876  и Лесичовци". Авторът и книгата представи Филип Серафимов.
Кратка биографична справка за В. Кратунчев:
Роден на 13.08.1932 г. в с. Лесичово, Пазарджишка област. Завършва Висшия иконом. институт в София, доктор по икономика. Работил като съветник в Министерския съвет на България и в СИВ- Москва. Написал е книгите: "Лесичовски неволи", "Село с минало и бъдеще","Страници от миналото", "Лесичово- вчера и днес".
В своето изказване г-н Кратунчев подчерта, че темата за Априлското въстание от години го вълнува и привлича по две основни причини": първо, това е най-великия връх в съвременната история на българския народ и в частност на лесичовци. То е предпоставка за Руско-Турската война 1877/ 1878 г., довела до освобождението на българите от турско робство и възстановяване на българската държава след 5 века. Второ, участието на моите прадеди и прабаби по майчина линия в средногорската буна, в която загиват прадядо ми и баща му.
Това са причините да прочета описанията и анализите на историци, спомените на участници във въстанието, за да диря мястото на лесичовци в него.от онова време. Много ми помогнаха спомените на церовци /А. Телийски/ и на калугеровци / поп Г. Христов и Тома Сираков/. Ценен източник са и делата, заведени за поборнически пенсии. "Записките" на Захари Стоянов бяха настолната ми книга, защото в тях най-пълно и вярно е отразено въстанието. В нея думите Лесичово и лесичовци се споменават многократно.
Както всички родолюбци и аз се възхищавам от подвига и жертвоготовността на нашите деди. Лесичовци, цяло село, без колебание тръгват към Балкана при първия сигнал и заедно със съседите си пристигат на Еледжик още на 21 април. Рано сутринта / сряда/ кервана от около двеста коли тръгва по спасителния път. На колите е цялото семейство- деца, жени и старци, заедно с храна, черги, посуда, До колите вървят овце, кози и кокошки. Къщите остават далеч от погледа на въстаналите. Напред е надеждата.
В колибите живеят 11 дни до 1 май, под открито небе, от което се леят непрекъснато проливни дъждове. В това време башибозука и черкезите стрелят и налитат към въстаническия лагер.
Разгромени от редовна турска войска, многоброен башибозук и свирепи черкези, живите, загубили близки, покъщина и добитъка, се връщат в селото, където намират опожарени къщи. За тях ужасите продължават. Въпреки всичко живота продължава и Лесичово въскръсва.
136 години след средногорския пожар тръгнах по пътя на спасението от Лесичово до Бенковска поляна, да търся следи от априлските дни през 1876 г. На този път става историческата среща в месността "Баталите" между хвърковатата чета на Георги Бенковски и лесичовските бунтовници. Там войводата, трогнат от голямото множество ентусиазирани въстаници, не сдържа сълзите си или както пише З. Стоянов "коравия бунтовник се разплака и сълзите му рукнаха още по-силно".
За съжаление възпоменателните знаци, напомнящи за онова славно и трагично време, са малко. Наш дълг е да издигнем паметници на загиналите априлци. Само от Лесичово те са 59 души, от които 13 са невръстни деца и 80 годишни старци. За България загиналите са 30 000 души.
От осемте села, съсредоточени на Еледжик, единствено в с. Мухово е издигнат паметник с имената на загиналите.
За мен това са светци, загинали за православната вяра и майка България и затова не бива да се забравят.
Моят малък принос към тези герои са написаните 80 страници, които им посветих с размисли за героичното време и събраните документи, доказващи по безспорен начин героизма и саможертвата на априлци."
Филип Серафимов представи новата книга на Величко Кратунчев и накрая му пожела: "Хвала ти, Величко!
Поздравяваме те, че на билото на 80-те си години, които ще навършиш след месец и половина, оставаш верен докрай на историческата правда за родното Лесичово и продължаваш да влагаш своя ценен принос в аналите на неговия славен летопис!
Бъди все така духовно подтикнат да служиш с перо и мисъл на Лесичово и лесичовци! "