23.11.2010г.

На 23.11.2010 г. от 17.00 ч. в малката зала на читалището  се състоя премиера на книгата на Величко Кратунчев "Лесичово. Вчера и днес." Музикален поздрав за всички гости  бяха две произведения в изпълнение на ученици от Градската школа по изкуствата при читалището. Тифани-Сидни Микова изпълни "Турски марш" от Моцарт, а заедно с Анна Налбантова/цигулка/ изсвириха Рондино от Парашкев Хаджиев. Авторът  беше представен от Филип Серафимов. В присъствието на близо 70 души Величко Кратунчев развълнуван сподели: "Задават ми въпроса защо книгите ми са посветени на Лесичово и лесичовци? Да, мислите и усилията ми са насочени към селото в което съм роден, познавам хората, бита, историята и природата. Затова пиша за тях. Мисля, че има какво да кажа, затова го казвам...
Внушил съм си, че трябва да се запишат важните събития, които стават в наше време, за да могат следващите поколения, ако проявяват интерес, да прочетат за тях.
Опитвам се да правя словесни портрети на мъдри селяни, чудаци, които не бива да потънат в миналото.
Впечатлиха ме останките от крепости, пътища и мостове, основите на древни селища, порутените зидове на манастири и параклиси, очертали хилядолетната история на днешно Лесичово.История сътворена от траки, келти, римляни, византийци и прабългари, пребивавали по нашите земи.
С това се обръщам към лесичовци да знаят историята си, древна и съвременна, да се горзеят с нея и да я пазят от иманяри и зложелатели, които я рушат и изопачават.
Уверен съм, че лесичовци трябва да се гордеят със скалното тракийско светилище на брега на река Тополница, разположено срещу селото. С уникалната златна огърлица и венчален пръстен от  ІV век, които се съхраняват в националния исторически музей и са изложени в постоянната му експозиция. Неоценимо е и позлатеното сребърно съкровище от 17 век, състоящо се от десетки накити с филигранна обработка, намерено в чертите на селото.
През моите очи видях красиви природни картини, сътворени от вечния ваятел, наредени край река Тополница, в пъстроцветната гора, нашарена от водните огледала на бистрите кладенчета.
Реших, че си заслужава да се пише за красотата, историята и хората, които я творят, затова драскам по белите страници."
Авторът беше поздравен от Виолетка Шахларска, която си спомни как като ученичка в Девическата гимнация в Пазарджик през март 1950 година със своите съученици е залесявала лесичовската гора. "Беше студено, но ние създавахме България!"- развълнувано каза тя.
Мария Ангелова поздрави Величко Кратунчев с изпълнение на  собствено стихотворение. Елена Панайотова, родена в Лесичово, благодари от все сърце на автора, че с книгите си е направил така, че родния им край да пребъде във вековете. Не по-малко развълнувана беше и Иванка Каракашева. Тя сподели, че е била удивена от това, че Кратунчев знае такива колоритни неща за нейния дадо, които тя не знае. "Аз забравих, а ти, който не си му внук, ги помниш"- каза тя.
Иванка Каракашева изрази възхищение от това, че автора не е забравил родния си край, съселяните си, че не е забравил произхода си.
Приятелят на Величко Кратунчев,Димитър Попов, сподели, че бързо е прочел книгата. "Емоционалността й ме зарази. Отличително качество на книгата е високата интелигентност на автора. Удивлява ме чувството му за хумор, високата стилистика. Великолепен майстор на словото."
Водещата Веска Минова завърши срещата с думите на Величко Кратунчев:"Човече, опомни се, огледай се и виж къде отиваш и къде ще стигнеш. Освен хляба и сиренето има и нещо друго и то се нарича духовни потребности." Нека всички ги намираме по-често в природата, картините, книгите, театъра- пожела на всички г-жа Минова.
23.11.2010 г.
Веска Минова