17.10.2012г.

17.10.2012 г. от 17.00 ч. в малката зала на НЧ "Хр. Ботев-1897 г."
Съвместна инициатива на две читалища- НЧ "Виделина-1862 г." и НЧ "Хр. Ботев-1897 г."- Пазарджик за честване 80 години от рождението на писателя Атанас Цанков.
Пред събралите се познати и почитатели на творчеството на Цанков, Александър Арнаудов представи автора със следните думи: " Атанас Цанков е роден в Пазарджик на 01.03.1932 г. в квартал Успенски, близо до родните къщи на Константин Величков, Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Асен Калоянов и недалеч от родния дом на Райко Алексиев. Случайно ли е това или е знак на съдбата за бъдещето му на поет и писател?!
Детството му преминава в квартал Чиксалън на Пазарджик и в близкото до града село Сарая, родно място на баща му. Дядо му по баща, Атанас Цанков, се занимавал със земеделие и е бил депутат в двадесет и второто обикновено народно събрание. Дядо му по майка, Йордан Стайков, е бил учител в училище "Георги Брегов" и е сред основателите и пръв секретар на читалище Свети Константин" /днес "Хр. Ботев"/ в кв. Чиксалън на града.
Атанас последователно е ученик в начално училище "Георги Бенковски" /дн. "Н. Фурнаджиев"/, в прогимназия "Стефан Захариев" и в първа мъжка гимназия "Ив. Аксаков" в Пазарджик. И в трите училища е отличник. Завършва Българска филология в СУ "Кл. Охридски" /1950-1954/. Гимназиален учител е във Велинград /1954-1956/, в Пазарджик /1956-1960/ и в София /1960-1972/.
От 1972 г. работи в Дома за литература и изкуства за деца и юноши в София. От 1975 г. е главен редактор на в. "Другарче". След това е редактор на вестниците "Йо-хо-хо" и "Палячо". Пише стихове от ранна възраст и за пръв път негово стихотворение е отпечатано в пазарджишкия вестник "Освобождение", бр. 209/ 16 април 1949 г.
Първата му отпечатана книге в проза е "Райна княгиня". Книгата излиза през 1976 г. През следващите години са издадени още няколко негови книги с проза, както следва:
- Сказание за великото начало. Исторически разкази, С. 1980. Книгата съдържа 19 разказа, разкриващи важни страници от миналото на нашата земя, на нашата държава- от завоюването на Тракия от римските легиони до заставането на Симеон начело на българската държава.
- От залеза до изгрева. Разкази и есета, С. 1986. В 13 разказа авторът проследява трагичната съдба на народа ни под турско иго и борбата му срещу поробителите.
- Стихове в ученическа тетрадка, есета, С. 1982. За книгата Николай Янков в своите уводни думи пише:"Стихове в ученическа тетрадка" е своеобразна кратка енциклопедия на литературните прояви на децата- от първите творчески тръпки до първите им творчески резултати. Авторът е имал щастливото хрумване да сподели свои мисли, наблюдения и изводи от дългогодишната си работа като кръжок ръководител."
- Мигове за поезия, есета, С. 1984. Съдържа разговори с ученици, пишещи стихове, как те разбират поезията, обсъждане на техни творби, спорове, тяхното израстване и любов към поезията.
- Болежки от грешки, разкази, 1988.
- Да откриваш поезията, есета, С. 1988. Съдържа срещи и разговори с кръжочници за литературата, главно за стиховете, обсъждане на известни творби, народни песни и свои стихотворения, спорове.
- Дядо Мраз и Дядо Коледа. Разкази, 1992.
- Баба Марта и братята й. Приказки, 1992.
- Екскурзия в гората.
- Битие с питие, Пазарджик, 2010. Това е последната книга в творческата биография на Атанас Цанков. Съдържа спомени от детството му до последния клас на гимназията. Тези спомени, разказани живо и увлекателно, ни пренасят в атмосферата и бита на града през 40-те и 50-те години на 20-ти век така както са ги почувствали и видели едно дете и един юноша. Това е времето на Втората световна война и няколко години след нея. Книгата съдържа и интересни и важни факти за живота на автора и неговото семейство. Тя не е голяма по обем, но е ценен влог в мемоарната книжнина за Пазарджик, както със своето съдържание, така и със своя език и стил.
На широката читателска публика Цанков е известен преди всичко като поет. От студентските си години, като учител, редактор и след това той пише стихове, публикувани в различни вестници, списания и в отделни книги. Първата му стихосбирка "Светулка пътя ми избра", отпечатана през 1979 г., веднага привлича читатели и ценители на поезията с искреността на автора и любовта му към всичко родно и поетичното възприемане на света.
Втората му стихосбирка "Щурче в тролея" /1986/ е по-голяма, с по-широк кръг теми: училище, море, природа, детство, неочаквани случки. Всичко в нея е поднесено на читателите много емоционално, искрено, с изискан стих и богат и образен език.
По над 50 текста на Атанас Цанков наши композитори са създали музика, превърнали са ги в песни.
Голяма част от творчеството му е предназначено за деца. То включва поредицата "Непослушковци", която съдържа следните малки книжки с римувана проза: "Мравче подигравче", "Ушко непослушко", "Рачко закачко", "Мишоран калпазан", "Врана неразбрана", "Буболечка пречка".
Много по-голям е броят на неговите поеми и приказки за деца в стихове: Стихотворения, 1992, Кой с какво пътува, Стихотворения, 1992, Детско календарче, стихотворения, 1993. Приказките в стихове: Горска гара, 1994, Горска сладкарница, 1993, Концерт в гората, 1993, Горска поща, 1994, Горска детска градина, 1994, Горско училище, 1994, Горска болница, 1995, Книжарница в гората, Горска билкова аптека, Коледа в гората, Горска телевизия, Горски театър, Горска аерогара, Стадион в гората, Пожар в гората, Великден в гората, Сватба в гората и др.
Последната поетична книга на Атанас Цанков е озаглавена "Насаме с годините", поеми и стихотворения, С. 2002. Съдържа стихове и поеми предимно за възрастни и бе изненада за неговите читатели. Поетът споделя своите светоусещания и възприемане на света в своята зряла възраст с изострено чувство за природата и дисонансите в живота. Той прави равносметка на своя изминат път със самоирония и тъга за отминалата младост. Затова включва и творби от предишните си стихосбирки. Той се връща към милите спомени от детството, за бащиния дом, за майчините стъпки и игри с другари. Книгата е връх в поетичното му творчество.
Аз се познавам с Атанас Цанков от детските му ученически години. С интерес следях развитието му като творец. Затова през 2002 г. го помолих да сподели някои факти за творческия си път. Ето как той отговори писмено на моите въпроси: "Първите си опити в стихотворението съм направил още в 3-4 -то отделение, но това са били съвсем детски стихчета, които съм забравил. По-късно в прогимназията /"Ст. Захариев"/, където се запознахме с теб, имах вече цяла тетрадка с патриотични "Стихотворения". Сериозни опити в поезията направих, разбира се, в гимназията /Първа мъжка гимназия "И. С. Аксаков"/. Тогава в пазарджишкия вестник "Освобождение" бе отпечатано първото ми стихотворение. Годината е 1949-а.
На своите учители по литература и история аз дължа твърде много за изграждането ми като личност и поет. С благоговение споменавам имената на Атанас Цукев- директор на Втора прогимназия "Стефан Захариев", Люба Войводова, Веса Стоименова.
Като студент  и учител съм публикувал стихотворения във вестниците "Народна младеж",  "Учителско дело", "Септемврийско знаме", "Отечествен глас" и др.
През 1954 година веднага след дипломирането ми започнах учителстването си във Велинград /гимназия "В. Левски"/. Това бяха най-хубавите ми учителски години. Спомням си ги с умиление и тъга, както човек си спомня всички първи неща в живота. Квартирата ми беше в кв. Лъджене на улица "Криволак" в дома на Г. Благов. Между нас се установиха веднага приятелски и топли отношения. С истинско родопско гостоприемство и сърдечност те посрещнаха моето семейство, съпреживяваха радостта от раждането на дъщеричката ни.
Мога да кажа, че никога не съм изпитвал по-голяма радост от тая в първите ми учителски години. Велинград с Клептуза, с боровия парк край двореца на профсъюзите, с градинката при Вельова баня, с плажа и централното читалище е като един хубав сън от годините на моята младост. А учениците ми от трите квартала на града, чиито имена си спомням и до днес, бяха истински приятели. С някои от тях сме приятели и до днес.
Във Велинград написах едно от най-хубавите си стихотворения "Двадесет и четири години", което отпечатах във вестник "Народна младеж".
В ония години като най-изявен велинградски творец се очертаваше Ангел Горанов. С него създадохме читалищен литературен кръжок, който  надявам се, е просъществувал и след моето напускане на Велинград.
Мои стихотворения, епиграми, статии и разкази са публикувани най-вече в детския периодичен печат: в-к "Септемврийче", "Другарче", "Йо-хо-хо" и др., сп. "Пламъче", "Славейче", "Дружинка", "Картинна галерия", "Деца, изкуство, книги". Имам публикации във вестниците "Литературен фронт", "Пулс", "Отечествен фронт", "Учителско дело" и мн. др.
В СБП членувам от 1994 г.
Превеждал съм стихове от руски, немски и английски. Моята стихосбирка "Светулка пътя ми избра" е преведена и издадена на словашки език.
Получавал съм награди от литературни конкурси. През 1987 година книгата ми "Щурче в трамвая" бе отличена с награда за най-добра стихосбирка за деца през годината.
Всички стихотворения, в които се връщам към детството, са свързани с Пазарджик.
Повечето текстове за песни съм писал специално за целта. Оперетата "Златната колесница" бе създадена за децата на Разград и там бе поставена и играна.
В "Насаме с годините" съм сложил само няколко стихотворения от предишни сбирки. Повечето от творбите в нея са писани през годините, но не са били отпечатвани. Затова книгата може да се приеме като равносметка на преживяното."
Пазарджишката общественост уважава своя именит съгражданин. Той се е срещал със свои читатели в читалище "Христо Ботев". За творчеството му са публикувани статии и интервюта в местния печат. По инициатива на Община Пазарджик и Регионалната библиотека "Н. Фурнаджиев" на 20 ноември 2002 г. в града ни се състоя вълнуваща среща с писателя по повод неговата 70 годишнина. Със съдействието на Община Пазарджик бе отпечатана последната книга на Атанас Цанков "Битие с питие" през 2010 г. Книгата бе представена пред почитатели на автора в читалище "Христо Ботев" в града ни с участието на неговите близки."
След словото на Александър Арнаудов,  председателят на литературния клуб към читалището Петко Генуров прочете стихове на Атанас Цанков.
Изказване за поета направиха Продрум Димов, Георги Цанков, Георги Маратилов и др.
Много задушевна среща, много спомени от близкото и далечното ни минало, много хубави думи, почит и уважение към нашия съгражданин Атанас Цанков.

Веска Минова- секретар на читалище "Хр. Ботев-1897 г"