14.12.2011г.

14.12.2011 г. Една прекрасна среща между два литературни клуба е вече факт. Нови запознанства, нови творби и творци, приятелства за цял живот!
Благодарим ви колеги от Асеновград, че приехте поканата ни и дойдохте в Пазарджик!
Ето какво написа Йордан Кожухаров- председател на ЛК "Орфей" при НЧ"Св. преп. Паисий Хилендарски-1997"-Асеновград в местния вестник "Регион", брой 44/21-31.12.2011 г.:
Хармония на интереси
Четиринадесети декември т. г. ще запомним с щедро слънце, с богатите впечатления и чудесната ни среща с Литературен клуб "Алеко Константинов" при НЧ "Христо Ботев-1897"- гр. Пазарджик. Тя бе уредена чрез секретаря му Веска Минова по инициатива на Иванка Кушева, секретар на нашето читалище "Св. преп. Паисий Хилендарски-1997"- Асеновград.
.....
Посрещат ни сърдечно и с такова внимание, та чак малко се стъписваме. Петко Генуров, председател на техния литературен клуб, ме запознава с реда, по който ще протече срещата. След началните протоколни слова, официалният тон отстъпва на непринудена атмосфера, наситена с много поезия. Още в началото изключително впечатление ни прави 90-годишният Костадин Ваклев с неговата жизненост и поетичен порив. Пенка Генурова е водещ на срещата. Спонтанните поетични изблици на моменти не винаги се подчиняваха на сценария, но зареждаха с много положителна емоция атмосферата. Срещата ни протичаше като филм със забързан каданс. Изпяваме химна на нашия клуб- "Орфеевци", музика и аранжимент- Никола Йотов, текст- Елена Славкова. Представяме рецитала "Душата ми е стон" по стихове на П. Яворов. Следват изпълнения на лично творчество от нас, от тях. Размяна на издадени книги. Ритуално ни поднасят пита, китка здравец. Вече се чувства една непринудена близост и взаимна симпатия. Срещу мене е Никола Харалампиев, родом от нашето с. Яврово. От лявата ми страна е Петко Генуров. Военната му служба е преминала в Асеновград. Елена Панайотова пък е била началник на пощата в с. Златовръх, когато аз съм бил учител там... И още имена и приятни образи се запечатват в съзнанието ни.
Времето, с което разполагаме, неусетно се топи. Обсебени от духовни пориви дълго време не се сещаме да посегнем към масите, отрупани с кулинарни изкушения. Всички психологически бариери на първа среща вече са преодолени и се чувстваме като отдавна познати приятели.
Време е да тръгваме. Тръгваме си с голяма благодарност за искреното и сърдечно посрещане. За приятните и ползотворни мигове. С усещането, че сме си липсвали. И че сме си потребни. Заради хармонията на духовните ни интереси. С усещането, че това ще бъде разказ с продължение. Очакваме ви в Асеновград, скъпи приятели!
Експромпта, който сътвори Елена Славкова по време на срещата ни, е най-подходящото обобщение и заключение на това, което пиша:
Туй,
което ни събра,
е, че
сме сродни по душа-
нещо малко
и човечно,
но безкрайно
и сърдечно
за приятелството
вечно!"