13.05.2014г.

"Боли ме, до полуда ме боли,
като гледам как народа страда,
как тлее в политически лъжи
и мълком чака милост и пощада."
/"Дървото на живота"-М. Шопкин/

"Ще продължавам в стихове
да се раздавам, да обичам,
да се стремя към върхове
и българин да се наричам."
/"Попътни строфи ХV"- М. Шопкин/

На 13 май 2014 г. поета Матей Шопкин представи своето творчество пред пазарджишка публика в Народно читалище "Христо Ботев-1897 г." Почитателите му бяха нетърпеливи да се срещнат с него. В началото всички присъстващи бяха поздравени с изпълнение на талантливия пианист Витомир Кръстев, ученик на Люся Тенева.
Продрум Димов представи поета Матей Шопкин, след което Шопкин изнесе поетичен рецитал по свои произведения. Изказаха се Милка Анчева, която беше истински щастлива от срещата със своя земляк. Тя следи творчеството му още от студентските години на поета и прочете свои любими откъси от стихотворения на Матей Шопкин. Илия Джаров също припомни студентските години на поета и каза, че е почитател на творчеството му. Пенка Генурова с вълнение взе отношение относно новите стихове на Матей Шопкин. Тя изрази своето възхищение от поета, от неговия оптимизъм, от стихотворението за майката, което според нея трябва да се публикува в учебниците. На всички им направи изключително впечатление това, че Матей Шопкин рецитира наизуст всички свои творби.
Приятно изненадан  от посрещането в Пазарджик, поета сподели, че обича града ни и рецитара още свои стихове, и благодари на всички присъстващи за топлото отношение към него.
В изказването на Продрум Димов са казва: "Новата книга на Матей Шопкин "Български напеви" е своеобразна поетическа антология, в която авторът е заселил стихове, които, макар че притежават чудесни художествено-естетически стойности, не са публикувани досега.
Неговите стихове са вълнуващи, възторжен химн, синовно преклонение пред красотата и обаянието на родната земя, героичното й минало и скъпия свиден олтар на Отечеството. В поетичното му слово отекват незаглъхващи омайната песен на птиците, зеленият ободряващ глас на ширналите се поля и жита. То ни милва с гальовната ласка на вечерника, спуснал се от синеещия се в захлас Балкан, литнал в безбрежната синева на необятната вис. Стихът му упойва с живителния дъх на чернозема и окосените ливади, с приспивния ромон на Росица и Янтра. В него често оживяват и милите и нестихващи спомени от младостта му, избуяла в гимназиалните му години в легендарния старопрестолен Търновград.
Всеки стих прибавя нови интересни щрихи към богатата човешка и творческа личност на поета Матей Шопкин. Поетичното му слово е стегнато, дълбоко емоционално и силно въздействащо."
До нови срещи!