"Нека прочее се отворят читалища по нашите градища и нека се улесняват с всякакви средства. Ползите не ще се забавят да се покажат. Нека имаме присърце към тези заведения и нека ги посещаваме редовно. Ние не ще излезем от тях, каквито сме влезли. Ние непременно ще научим нещо, което ще ни ползува умствено"
                             Тодор Икономов, 1870 г.

"Читалището е котвата на народната памет."
                              Гиньо Ганев

"Народно читалище "Христо Ботев-1897 г." в град Пазарджик е основано на 21.09.1897 година в квартал "Чиксалън". Тогава се обединяват дружество "Младежка дружба" и новосъздаденото читалище "Св. Константин".
Така основаното читалище се утвърждава с писмо №2612/1897 г. на Министерството на народната просвета. Пръв негов председател е Христо Калъчев, учител в училище "Георги Бенковски". Читалището се е помещавало в стара сграда в двора на църквата "Св.Св. Константин и Елена". Членове на читалищното настоятелство при създаването му са били: подпредседател - Димитър Куртев, секретар - Йордан Стайков, библиотекар - Илия Кръстев, касиер - Георги Кръстев и членове: Костадин Стойчев, Филип Янков, Тодор Велков, Атанас Мързянов и Крум Николов.
Министерството на Народното просвещение утвърждава устава на читалището, който е ръководен документ в дейността му. За обогатяване на библиотечния фонд голяма е заслугата на първите дарители- отец Леонтий Машев, Панчо Апостолов, Ангел Стоянов и други. Така започва благородната дейност на читалището от първата година- 1897-ма и продължава до днес.
Любопитен факт е, че Милена Стамболийска /1875-1944/, съпруга на Александър Стамболийски, която е живяла в близост до църквата "Св.Константин и Елена", е вземала участие в дейността на читалището в тези първи години  в театралната трупа и като декламатор.
През 1904 година се сформира музикален оркестър, който свири на семейни празници и други тържества, като приходът се внася в читалищната каса за закупуване най- вече на книги.
През 1912 година се създава ученически хор към читалището, който едновременно пее и в църквата.
През времето на войните до 1920 година, избухването на Септмврийското въстание и неговото потушаване и следващите събития в страната ни настъпва спад в читалищната дейност. Едва през 1929 година тя постепенно се съживява и започват различни прояви- рецитали, четения, много театрални представлени. Изявени самодейци от този период са: Георги Николчев, Иван Клинчаров, Георги Танев, Георги Кръстев, Асен Томов, Борис Попковачен, Мария Лулова, Сийка Попова, Ана Клисурска, Константин Генчев, Лазар Христов и още десетки други. През 1944 година читалището се помещава в сградата на Тракийския хан, в една малка стаичка, в която се събират читалищните дейци и най- вече младежите. Читалището организира и провежда цялата квартална културно- масова работа, организирана от тогавашната библиотекарка Стойка Чакърова, която остави светли дири в живота на читалището. Раздават се книги, които все не достигат и са събрани в няколко шкафа. С много желание се четат книгите, отразяващи борбите на българския народ за свобода и най- вече тези с военна тематика от Втората световна война. Младежите искат песни и веселие. Затова всяка съботна вечер физкултурния салон и неговата сцена в училище "Стефан Захариев" кънтят от младежки възгласи, песни, игри, танци и неизменните пиеси, като: "Машенка", "Боряна", "Златното магаре", "Службогонци", "Скъперникът", "Женитба" и други. Най-дейни са артистите- самодейци - братя Фотеви, братя Радкови, Иванка Трендафилова, Кунка Коцева, Георги Ангелов, семейство Вълкови, Стоян Нестеров, Георги Цанков.
През този период започва строителството на днешната сграда, което продължава няколко години. През 1964 година тя отваря врати и в нея се настанява читалището - зала за библиотека с читалня и книгохранилище, театрален салон със сцена. Следва разширение на библиотеката и построяване на ново крило с кабинети за занимания на музикалната школа, котелно помещение, парно отопление.
Голям принос за построяването на този културен дом имат тогавашните кметове Владо Георгиев и Стоян Кавръков и секретарят Костадин Захариев. Специална благодарност заслужава директора на СПТУ по строителство от това време Иван Батаклиев, който провежда практиката на учениците в читалищното строителство. Голям принос имат и тогавашните читалищни секретари Димитър Димитров и Георги Ангелов и читалищния активист Георги Добрев.
                      Гордост за съкварталците и града е читалищната библиотека. Тя има дълголетна история.Води началото си от малкия шкаф с подарени книги, който се е помещавал в църквата "Св. Константин". В устава на Т.- Пазарджишкото българско читалище "Св. Константин" от 1898 г. е записана основната му цел - образователна. За постигането й "читалището ще се грижи: а/ за съставянето на една библиотека, която да съдържа всички български съчинения, съчиненията на по- забележителните  иностранни литератори, по - забележителните периодически списания и вестници...в/ ще дава научно- литературни сказки...д/ ще устройва литературни вечеринки". Пръв библиотекар през 1897 година става Илия Кръстев. Населението постепенно се привлича към духовен живот и се създават навици и потребности на духовно общуване.

Основно грижа е попълване на библиотеката с нови книги. През 1901 година тя разполага със 708 тома, през 1909 година с 884 тома, а в края на 1942 година с 6 844 тома. Основно фонда се попълва от дарения. За обогатяване на библиотеката при читалище "Св. Константин" граждани като Отец Леонтий, Илия Назиков, Въльо Мързянов, Сийка Ангелова, Панчо Апостолов, Спас Генов и други започват да даряват книги.

Днес библиотеката се помещава на първия етаж в сградата на читалището. Книжният й фонд бързо нараства: от 5 124 през 1959 г., на 25 500 тома през 1972 година, за да достигне 51 122 тома през 2008 г. От 1964 година е въведен свободен достъп до книгите. Библиотеката разполага със заемна за възрастни, кът обособен за читалня и книгохранилище.
Самостоятелна зала за детския фонд няма, но той е заделен в отделен кът и подреден тематично- азбучно.
Годишно читателите достигат до 1 200, с различни интереси и потребности, а раздадените книги до 30 000 тома.

Библиотеката постоянно присъства в културния живот на града ни. През последните четири години се осъществиха много и интересни събития. Многобройни са срещите с пазарджишки автори, като Таня Стоенчева, Димитър Жлегов, Елена Деянова, Атанас Иванов, Йорданка Босилина, Тодор Нешков, Продрум Димов, Константин Генчев, Георги Пашов, Филип Серафимов, Стоянка Христович, Анна- Марина и други.  Много настроение и емоционални преживявания внесоха литературните вечери с утвърдени автори като Кирил Назъров, Евтим Евтимов, Надежда Захариева, Матей Шопкин, Елена Хайтова, Никола Гигов, Романьола Мирославова, Благовеста Касабова, Калин Калинов,. Събитие за града ни бяха вечерите посветени на нашите съграждани Рангел Пейков, Стефан Чавдаров- Чафа, Борис Делчев. Вечери с поезията на Христо Фотев, на Димчо Дебелянов, изложби от книги, посветени на бележити годишнини, викторини,  рисуване на любими литературни герои, Маратон на четенето, екскурзии в библиотеката... Чрез всички свои форми на работа библиотеката се стреми да привлече за свои читатели още повече граждани и учащи се, да направи така, че хубавата книга да достигне до всеки и да стане негов приятел и учител.
Дарители на книги за библиотеката са Стоян Г. Стоянов, Анета Генчева, Тодор Батаклиев, Кирила Еленска, Спас Господов, д-р Нако Начев, Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, Николай Филипов, Петър и Мария Христови, Тотка Арсова, Георги Райчевски, Фанка Величкова, Веска Минова, Лъчезар Риков, Илия Зоински, Илия Митрев и много други.

Библиотеката доказа, че има свое място в съвременния и модерен свят. Тя е неразделна част от читалището.

През 2007 г. секретар-библиотекарката Веска Минова и члена на читалищното настоятелство Александър Арнаудов съставиха юбилеен вестник " 110 години читалище "Христо Ботев" гр. Пазарджик. 1897-2007 г". Той беше издаден със средства на читалището по повод 110-та му годишнина. На тържеството по този повод, състояло се в зала "Маестро Георги Атанасов", всеки присъстващ получи като дар екземпляр от вестника.

Голямо е значението и на Градската школа по изкуствата към читалището, която през своето съществуване възпита много музиканти и хора, обичащи изкуството. Тя е най - уредената и с традиции школа - пряк наследник на първата образувана през 1949 година в Пазарджик "Детска музикална школа".

 През 1976 година тя разширява дейността си  и се преименува в Градска школа по изкуствата, в която преподават като щатни учители: Ангел и Елена Комсийски, Илиана Николова, Ира Чалакова, Здравка Петрова, Ели Костадинова и като хонорувани: Цветан Аджиларски, Снежана Гайдаджиева, Димитрия Герджикова, Свобода Коева, Александър Праков, Карамфилка Григорова, Цветанка и Иван Варимезови, включително и преподаватели от музикалното училище в град  Пловдив- Георги Ковачев, Сотир Илиев, Кунка Панчева, Дора Бакалова, Райна Кошерска..По-късно преподавател по флейта става Петър Костадинов Шаранков /13.11.1937 г.- 2012 г./.

Неимоверно много са децата, които навлизат в примамливия свят на изкуството. Тук се изучават различни музикални инструменти, класическо и народно пеене, балет, художествено слово, кукловодство, изобразително изкуство.

Гордост за школата и читалището са талантливите възпитаници, признати като музиканти в различни страни: Десислава Чолакова, Деница Костова, Димитър Пенчев, Николай Благов, Диляна Кирова, Ваня Кордева, Асен Дойкин, Мартин Дойкин, Гергана Стоянова, Валентина и Виргиния Нейчеви, Венера Динкова, Траянка Спосова, Маня Георгиева, Гинче Караминова, Евгени Гюнов, Веселина Комсийска и оркестрантите като: Славка и Вероника Славчеви, Ася Манева, Станислав Рупов, Гочо Праков, Венцислав Трифонов, Анжела Комсийска, Ивайло Ралчев, с диригенти като Герган Ценов и композитори Асен Дойкин, Герган Ценов, Гаро Ашикян, художници като Николай Чолаков и Лазар Лютаков, Александър Братоев- актьор.

Върхови постижения на школата бяха създадените- Акордеонен оркестър с ръководител Елена Комсийска и Детският симфоничен оркестър с диригент Ангел Комсийски, съставени само от учащи се в школата деца, а от ученици, обичащи българска народна музика бе създаден и народен оркестър  с ръководител Станьо Таркаланов. Тези съставе завоюват не малко успехи.

 В страната за Детския симфоничен оркестър се заговаря като за "явление" в музикалното възпитание на подрастващите. Той завоюва златен медал на VІ републикански фестивал на художествената самодейност, участва в Международната детска асамблея "Знаме на мира", прави записи в Българското национално радио и  Българската национална телевизия.

Високи постижения постигат балетният състав с ръководител Ели Костадинова и формацията за модерен балет с ръководител Тони Райкова.

Изявява  се успешно самодейния детски куклен театър "Тракийско звънче"  с художествен  ръководител Николай Филипов, театър майстор Величко Налбантов и завеждащ художествено ателие Кръстю Георгиев.  През 1979 г. се играе куклената пиеса "Артисти- туристи", сценограф е художника Димитър Божков. В началото на 1980 г. читалищното настоятелство възлага на Николай Филипов написването на оригинална едноактна пиеса /куклена/ с новогодишна тематика за кукления състав при читалището. На 21.11.1980 г. комисия одобрява пиесата "Снежният човек на дядо Мраз" на Н. Филипов. Класът по художествено слово на Георги Гълъбов и класът по изобразително изкуство с преподавател Илия Толев също имат добри изяви.

Днес в Градската школа по изкуствата се обучават около 100 деца по следните специалности: цигулка, пиано, акордеон, китара, народно пеене, елементарна теория на музиката и солфеж, модерен балет и класически балет. Преподаватели са: Ира Чолакова, Люся Тенева, Чавдар Ралчев, Илия Митрев, Илиана Николова, Тони Райкова, Радост Ангелова, Гинка Балабанова.

Възпитани в духа на музикалното и танцово изкуство, многобройните деца, юноши и младежи остават завинаги верни на това голямо изкуство.

При читалището работят и състави на любителското творчество. Фолклорна вокална формация "Гергана" с художествен ръководител Ангел Ценов с успех се изявява на сцената със самостоятелни концерти и тържества.

Вокално- инструментална група "Доминанта" с художествен ръководител Ира Чолакова достойно представя читалището на конкурси и участия в различни събития.

Литературният клуб "Алеко Константинов" с председател Димитър Шопов развива благотворна литературна дейност в града ни. Организират се литературни четения, представяне на произведенията на неговите членове, срещи с известни автори.

От 2005 година в сградата на читалището се помещава и РЕКИЦ "Читалища", който подпомага работата на читалищата в Пазарджишка област. Първоначално в РЕКИЦ работят Иваничка Мусова и Лъчезар Риков. Впоследствие на тяхно място постъпват Ива Боева, Татяна Панчова и Радка Кочева.

Читалище "Христо Ботев" в град Пазарджик развива богата и разнообразна дейност и е потребно на съгражданите си.

Председатели на читалище "Христо Ботев" през годините:

Христо Калъчев
Йордан Стайков
Иван Клинчаров
Васил Георгиев
Филип Янков
Тодор Стоянов
Никола К. Йотов
Спас Ив. Генов
Иван Кр. Генов
Димитър Донев
Борис Хаджиниколов
Георги Минев
Стоян Трифонов
Христо Янкулов
Никола Машев
Ст. Костов
Славчо Ганчев
Стефан Кисьов
Линка Маринкова
Стоян Георгиев 
Александър Арнаудов- от м. април 2013 г.

Секретари на читалище "Христо Ботев" през годините:

Йордан Стайков
Петър Кузев
Ив. Тодоров
Симо Хр. Симов
Стоян А Стоев
Иван Карчинов
Владимир С Попов
Димитър Донев
Цветан Гиздов
Атанаска Змийчарова
Величко Банчев
Иванка Михайлова
Елена Добрева
Димитър Димитров
Георги Ангелов
Росица Карапенчева
Веска Минова

Ръководители на Градската школа по изкуствата през годините:

Дончо Тодоров
Стефан Кисов
Трендафилка Поптодорова
Александър Начев- роден в гр. Пловдив през 1925 г., диригент, музикант, педагог, фолклорист с големи заслуги за развитието на музикалния живот в Пазарджик и пазарджишкия край. Начев е един от инициаторите, заедно с Дончо Тодоров, Стоян Кендеров, Александър Цонов, Коста Георгиев, Цветан Гиздов, Стефан Кисьов, Иван Генов, Венета Константинова, братята Никола и Ангел Македонски за създаване на първата музикална школа в страната. В школата води клас по цигулка, а по- късно и по народни инструменти. През 1951 г. Александър Начев основава детски народен ансамбъл. Успява да издейства средства и закупува гъдулки и тамбури от Казанлък. Една част от учениците по цигулка ги обучава и на гъдулка, и на тамбура. С тях поставя началото на народния оркестър. Този детски народен ансамбъл е един от първите в страната. Тъй като все още няма образци той трябва да се справи сам с много професионални задачи като репертоар, инструментариум. Той самият упорито овладява народните инструменти. Започва да записва песни от Пазарджишко и да прави първите си обработки. Твърдо е убеден, че в основата на репертоара трябва да е местния фолклор. След това работи и на други места, свързани с музиката. През 1976 г. се връща в Пазарджик, за да основе градска школа по изкуствата и става неин директор. Много ученици от школата пък и въобще от всички състави, които е водил, си спомнят с уважение човекът, който ги е научавал да свирят на някакъв инструмент, педагогът, който им е дал съвет и ги е насочил към някакъв инструмент и така е открил пред тях пътя към професионалното музикално изкуство. В школата Начев създава удловия за творчество, събира талантливи преподаватели, закупуват се много инструменти, нотна педагогическа и друга литература.
Ангел Комсийски
Ира Чолакова - преподавател по цигулка
Люся Тенева - преподавател по пиано

Библиотекари на читалище "Христо Ботев" през годините:

Илия Кръстев
Д. Шипочлиев
Йордан Стайков
Ив. Красновски
Александър Ив. Генов
Иван Йотов
Н. Константинов
свещ. Димитър Николов
Велко Т. Велков
Борис Попковачев
Лазар Хр. Лазаров
Спас Попов
Стойка Чакърова
Веса Вълкова
Весела Палешникова
Димитрийка Кръстева
Маргарита Тодорова
Зоя Симеонова
Елена Деянова
Теодорина Джабарова
Ваня Армейкова
Нели Троянова
Марина Рикова
Росица Карапенчева
Веска Минова
Маринка Лазарова
Веска Минова

  
И малко история от архивите. Представям част от отчет за дейността на читалище "Христо Ботев" през периода 1976/1982 г.:
"Значително беше подобрена обществено-политическата работа на читалището в квартала. Съвместно с партийните организации, кварталните комитети на ОФ и Клуба на активните борци против фашизма и капитализма бяха организирани и проведени редица прояви: чествания, викторини, двубои, даване имена на квартали, празници на нашата улица, посещение на лобни места на загинали в борбата за свободата наши съкварталци: Стоян Манчев, Петър Абаджиев, Стоян Михайлов, Динко Баненкин, Илия Велков, Иван Гочев. На тях бяха посветени тематични вечери, срещи с техни близки и другари. Особено тържествено бяха проведени обсъжданията на книгите: "Антонивановци"  и среща с автора й генерал Георги Серкеджиев, "Утре животът ще бъде наш" и среща с автора й генерал Владимир Танов,  "Свободата на България" и среща с автора й полковник Теньо Тончев, "Скок в нощта" и среща с автора й Георги Паликаров, "Синове на Оборище" и среща с автора й генерал Динчо Велев, срещи с активни борци против фашизма и капитализма бяха провеждани с комсомолската и пионерската организации в училищата на квартала. 
Съвместните чествания на национални празници и бележити дати бяха организирани и по искания на кварталната общественост в кварталните клубове.
    Подобри се значително една от традиционните дейности на читалището- библиотечната работа. В библиотеката бяха извършени редица подобрения и обзавеждането й със стелажи. Чрез дарението на художника Стоян Василев се откри отдел "Изкуство". През този период книжният фонд нарастна на 35 000 тома, броят на читателите се е движел около 2 000. Тогава беше открит и филиала на библиотеката в квартал "Ставропол" с около 3 000 книги.  .....................
През периода се утвърди и Школата по изкуствата за деца и юноши. През това време директор на Школата е Александър Начев. Изградени бяха класове по цигулка, пиано, акордеон, фагот, обой, кларинет, флейта, контрабас, виола, виолончело, цуктромбон, тромпет, валдхорна, китара, народни инструменти, класическо и народно пеене, кукловодство, художествено слово, изобразително изкуство, балет. Работата е провеждана от 6 щатни ръководители и 25 хоноровани преподаватели. През 1980 година директор на школата е Ангел Комсийски. Наред с овладяване на инструментите и другите изкуства, развивана беше и художествената самодейност. Концерти, вечери, програми в предприятия и селища на окръга, участие във всички провеждани прегледи- районни, окръжни и републикански. Изградени бяха детски симфоничен оркестър с диригент Ангел Комсийски и акордеонен оркестър с диригент Елена Комсийска, които са лауреати на редица фестивали. Извоювани са призови места в Хасково, Ямбол, Провадия.  
По това време УС на читалището е в състав: Председател: Стоян Георгиев, зам. председател Румяна Петракиева, секретар Георги Ангелов, и членове Николай Филипов, Георги Гълъбов, Елена Добрева, Лазар Лазаров, Георги Айналиев, Иван Керезов, Пенка Влахова, Александър Начев, а от 1979 год. зам. председател е Линка Маринова и нови членове Кула Колева." Написаното е от Стоян Георгиев- председател на УС на читалището.  

С Решение № 96 / 30.04.2010 г.  Окръжен съд - град Пазарджик  вписва промяна в името на читалището от Читалище "Христо Ботев" на Народно читалище "Христо Ботев-1897 г." Тази промяна на името на читалището е гласувана от членовете му на Общо събрание от 14.04.2010 г.

Спомен на Станьо Димитров Търкаланов, преподавал кавал, гайда, гъдулка и тамбура в Градската школа по изкуствата към читалището  от 1980 г., когато директор на школата е Александър Начев. "Спомням си двама ученици по гъдулка- Димитър Стефанов Димитров- в момента оркестрант към Пазарджишкия ансамбъл за народни песни и танци и Виолета Панчова- солист-гъдулар към оркестъра на Българското радио. С ученици от ГШИ съставих оркестър към ДЮФА с гл. худ. ръководител Маргарита Караджова, оркестър, който изнасяше концерти в продължение на един час."  /18.02.2013 г./